Изводи за новите членове на НАТО
от опита в отбранителните научни изследвания и разработки на Великобритания
(със съкращения)*Инж. Венцислав Атанасов, Магистър по икономика
Въведение
Новите членове на НАТО срещат някои предизвикателства и трудности по пътя на трансформацията на тяхната отбранителна индустриалната база в съответствие с изискванията на стандартите на НАТО, които биха могли да бъдат преодолени като се използва опитът на други страни в НАТО. Великобритания със силната си защита на индустриалната база и традиции в политиката за научно-изследователска и развойна дейност би могла да бъде добър пример за това как да успеем по пътя на трансфорамциите в отбраната. Основната цел на тази статия е да бъдат изследвани причините за защита на промишлените постиженията и най-вече научно-изследователската и развойна дейност в областта на отбраната, за да бъдат постигнати някои изводи и препоръки за новите членове на НАТО как да организират своите отбранителни изследвания.
Великобританската политика за отбранителни изследвания и организационните трансформации през последното десетилетие
Министерството на отбраната (МО) на Обединеното кралство изисква нови и по-добри оръжия, които да отговарят потенциалните заплахи. За производството на такива оръжия се изискват научни изследвания и развитие. Изследванията предхождат развитието и създават нови технически познания, които след това се прилагат за развитието на ново оборудване. Развитието включва инженерно проектиране, производство и контрол, което може да доведе до евентуално производство на оборудване за въоръжените сили. Дори там, където е закупено оборудване за граждански нужди, някои изследвания са необходими за вземане на информирани решения за възлагане на обществени поръчки [1].
Въз основа на резултатите от изследванията Министерството на отбраната след това трябва да реши дали да се пристъпи към разработването на ново оръжие. Развойната дейност е предприета от индустрията или в Англия или в чужбина. Strategic Defence Reviews are corner stones which define the framework of research and development in the next coming years. Стратегическите прегледи на отбраната са крайъгълните камъни, които определят рамката на научните изследвания и развитие през следващите години. В Стратегическия преглед на отбраната от 1998г., британското правителство потвърди своя ангажимент за поддържане на "силна британската отбранителна индустрия", осигуряването на работни места, износ и способността "да продължи да се набавянето на нужното оборудване за британските въоръжени сили на конкурентни цени". За 1998/99 г. над 70% от обществените поръчки на Министреството на отбраната са с разходи за производството на Великобритания; 13% са били изразходвани за съвместни оперативни програми и останалите 16% са били изразходвани за внесеното оборудване.
Налице е намаляване на нивото на защита на научно-изслдователските разходи от 1980 г. насам. През 90-те години, и двата вида действителни разходи за отбрана и защита на научните излседвания спадат с подобни проценти, така че научните иследвания запазват сравнително стабилен дял от общия бюджет за отбрана. Въпреки това в рамките на бюджета за научни изследвания, делът за защитата им се увеличава през 90-те години на миналия век.
Неминуемо, с ограничен бюджет за отбрана, Министерството на отбраната не може да си позволи да бъде в авангарда на изследванията във всички технологии за отбраната. Това са технологии, които се възприемат от МО като "толкова критични, че загубата на достъп до тях може сериозно да влоши отбранителните способности на Великобритания и запазването на достъпа до тях е от първостепенно значение". Достъпът не означава, че технологиите трябва да се запазят в рамките на Обединеното кралство или за контрол в рамките на МО. "Само няколко технологии за защита се считат за критични и чувствителни, така че те трябва да се запазят в рамките на Обединеното кралство".
Научно-изследователската политика е тясно свързана с технологичната стратегия [1]. Наскоро МО на Великобритания разви технологичната си стратегия. В промишлеността също се разработва национална стратегия за отбрана и космически технологии. Целта е да се комбинират стратегиите на Министерството на отбраната и на индустрията за производство на съвместна национална стратегия за идентифициране на областите, в които технологичните постижения най-добре може да се концентрират и развият в "Кули за високи постижения". Тези "кули" са предвидени като дългосрочни партньорни договорености между правителството, индустрията и независими лаборатории (напр. университети) със споразумения за финансиране и споделяне на интелектуална собственост. Очаква се броят на "кулите" да бъде например около 100 и Министерството на отбраната очаква добър Модел на кулите, за да може да се направи избор на технологии за отбраната по рационален селективен начин и вземане на необходимите решения в партньорство с промишлеността.
Моделът на Кулите цели да развие от световна класа отбранителните способности на страната и технологиите в избрани области. Другаде, Министерството на отбраната признава, че осигуряването на силна Великобритания с модерно оборудване ще изисква закупуване на технологии или оборудване от чужбина, обикновено от САЩ. Това вече се е случило. Вносът на отбранителна техника, космически системи, най-вече от САЩ, съставлява 3% от общите разходи за оборудване на МО през 1980 г., като нараства до 7,1% през 1990 г., почти 17% през 1996 г., 19% през 1998 г. и около 15% през 1999 г. . Обикновено МО изисква компенсации (офсети) срещу вноса от САЩ, което поражда критични въпроси за ползите и разходите за компенсации, под формата на офсетни програми).
Сблъсквайки се с натиска на бюджета, политиката на МО е да продължи да търси най-изгодната оферта за защита на научно-изследователските разходи. Това е формирало три направления в политиката. Първо, през 1998 г. инициативата за Smart поръчки (сега известна като Smart Придобиване) въвежда нова процедура за придобиване за повече време, необходимо за началото на концепцията и фазите на оценка, проучване на възможностите и намаляване на рисковете чрез тестване на технологии (обикновено до 15% от разходите), в резултат на допълнителни придобивания (където с по-малки амбиции да бъде подобрен първоначален капацитет с по-ниски стъпки на риска). Въвеждането на Smart поръчките подобри стимулите за изпълнителите, насочени към "натиска за защита на нивото на инфлацията".
От друга страна, усилията за насърчаване на трансфера на технологии от отбраната за научни изследвания за отбраната, а също така и за граждански производства, водят в 1999 г. до образуването на диверсификация в Агенцията DERA (основното научно-изследователско звено на МО).
Трето, има промени в организацията и собствеността на отбранителните изследвания. Предложеното за обществено обсъждане от Стратегическия преглед на отбраната от 1998 публично частно партньорство за DERA се очаква да доведе до по-нататъшни подобрения във възвращаемостта на вложените средства за отбранителни изследвания по отношение на разходите, така и на качеството на продукцията [2 ].
DERA има годишен оборот от около 1 млрд. лири стерлинги и работят в нея над 11500 служители на Обединеното кралство. През 2001 г. организацията и собствеността на DERA е променено и са се образували две нови единици, а именно за защита на науката и технологиите лабораторията DSTL и "Нова DERA" (с основна компетентност). DSTL има наети около 3000 служители и остана като търговски финансирана в рамките на собственост на Правителството с Министерството на отбраната. Тя пое в ангажимент тези елементи на бившия бизнес на DERA, които трябваше да се извършват в правителството и които не могат лесно да бъдат прехвърлени към частния сектор. Сред тях са "чувствителни" изследвания (напр. химични и биологични), взаимоотношения с други правителства (напр. международно сътрудничество), както и необходимостта МО да има "вътрешни" безпристрастни съветници (напр. център за анализ на отбраната).
Като част от правителствената политика за публично-частното партньорство (ПЧП), Новата DERA става фирма от частния сектор, включваща около една трета от старата DERA. Министерството на отбраната твърди, че ПЧП не е да се използва като начин за постигането компенсация на недостига в бюджета за отбрана. Вместо това, основните цели на това ПЧП включват подобрени възможности за използване на технологията "заключена" в DERA, подобряване на достъпа до технологии от гражданския сектор за военно приложение; въвеждане на частни капитали, за да отговарят на инвестиционните нужди на DERA и излагат Агенцията на дисциплинирането в частния сектор, и предоставят увеличени свободи за DERA (напр. заплащането и условията за персонала; възможността за увеличаване на търговска дейност). Спадът във фондовете за научни изследвания и отбраната на "бързооборотни технологии", води до промени в средата, в която работи DERA.
Първоначално, Новата DERA продължи да бъде основният доставчик на МО на отбранителни изследвания. Все пак, за да се гарантира равнопоставеност, като нараства делът на изследователската програма МО беше отворен за конкуренция, която позволява производството и достъп до проекти, от които тя е била предварително изключена. По същия начин, Новата DERA може да разшири пазарите си, което включва конкуриращи се с индустрията дейности.
Министерството на отбраната запазва специален дял в Новата DERA, което му позволява да контролира дяловете в новото дружество. Има планове от контрол на МО да се изключат отбранителната промишленост, и тези с конфликти на интереси и "нежелани страни", както и МО да иома право на вето върху работата с трети страни.
Икономистите допринесоха към дебата за планираната приватизация на DERA,. Една особеност на ПЧП изглежда привлекателна, но се нуждае от адресиране, а именно, желанието на правителствата да прехвърлят разходи от държавния бюджет към частния сектор (за въвеждане на частни капитали в DERA). Просто прехвърляне на средства от публичния към частния сектор не оказва влияние върху ефективността на разпределение на ресурсите, ако се използват еднакви ресурси.
Правителството финансира защитата на научните-изследвания и това е от пряка полза за приноса към националната сигурност и непреки ползи в предоставянето на технологии за останалата част от икономиката на Обединеното кралство (за трансфер на технологии или разливи на определени места). Макар и частна собственост DERA ще има печалба и стимули да използва технологиите за отбраната, и ще има стимули за насърчаване на трансфер на такива технологии за останалата част от икономиката на Великобритания. Възможен е също така и въпрос за правата на собственост върху пазарни технология в резултат от изследвания, финансирани от Министерството на отбраната. При приватизацията, Министерството на отбраната може да въведе мерки за разпределение на печалбата в договори за изследвания с Новата DERA въз основа на търговска експлоатация на държавно-финансирани технологии (напр. търговски налози за експлоатация).
Въпреки, че Министерството на отбраната твърди, че публично-частното партньорство за DERA не се използва за задоволяване на дефицита в бюджета за отбрана, да приемем, че тя е част от общата ефективност на програмата. Тук възникнат въпроси за вероятните финансови помощи от приватизацията на "Новата DERA” и които са вероятно печеливши и губещи от политиката. Възможна печеливша такава е включването на висши мениджъри в Новата DERA и институции да дават становища за приватизация. Възможни са загуби на персонал, загуба на работни места и на промени в реда и условията на работа и перспективите за промоции, както и останалата част от производството на Великобритания, което може да има загуба на трансфера на технологии от изследвания, финансирани от Министерството на отбраната.
Необходимостта от сътрудничество изисква Обединеното кралство да избира между Европа и САЩ с различни последици за защита на Великобританската научно-изследователска политика и националната отбранителна индустриална база. Европейското сътрудничество позволява на Великобритания да бъде основен партньор на високо-технологични проекти за отбраната със съответните последици за защита Великобританските научно-изследователски разходи. За пример, на Боинг, делът на Великобритания в разходи за развойна дейност се оценява с 4,6 млрд. паунда (1999/2000 цени). Алтернативно, сътрудничеството със САЩ може да се базира на съвместният Joint Strike Fighter (JSF) модел, където Обединеното кралство е пълноправен партньор за сътрудничество и допринася 10% от общите разходи за развитие (приблизително 1.7 милиарда паунда за Обединеното кралство над 10 години). JSF е привлекателен с това,че ако предлага на Великобритания космическа индустрия и перспективата за включване в голям мащаб в следващо поколение изтребител с потенциален дял на двете високи технологии на работа, развитие на част от мащабна програма за производство (възлиза на 5000 броя, в това число износ).
Покупката на оборудване от САЩ е друга опция за обществена поръчка. Цената и бюджетния натиск означава, че този вариант е вероятно да стане по-важен за Великобритания. Обикновено, вносът на отбранително оборудване от САЩ е свързан с индустриален офсет (Индустриално участие) [3]. Компенсациите изглеждат привлекателни, но изявите са измамни. Възникват въпроси за това как много от офсетните програми представляват действително нов бизнес, колко високи технологии се придобиват и какви са последиците за бъдещата конкурентоспособност на отбранителната индустрия в Обединеното кралство?
В контекста на необходимостта от по-трудните решения, като отбранителната политика на Великобритания, за ръководителите дискусията за приватизацията на Новата DERA е сравнително второстепенна. Тя представлява почти окончателна приватизация в областта на отбраната на промишлената база (DSTL остава в публичния сектор ). Въпреки това, съществуват големи проблеми, свързани с бъдещето на отбранителните научни изследвания на Великобритания, по-специално влиянието на Великобританската отбранителна промишлена база и на останалата част от икономиката на Обединеното кралство в по-нататъшно намаляване на защитата на разходите за научни ислведвания.
Изводи за новите членове на НАТО
Както изглежда, в основата на правилния процес на научни ниследвания е правилно определените указания за политиката за научните изледвания. Такива са дадени в белите книги в резултат на стратегическите прегледи на отбраната. Правилната политика трябва да бъде подкрепена от съответните организационни структури, като научно-иследователски агенции, институти за научни изследвания, оценка на агенции и т.н., трябва да има и приемственост на тази политика от едно правителство към друго. Процесът трябва да е неутрален към политическите промени в страната. За най-малките държави е ясно, че ново военно оборудване ще бъде закупено от чужбина, но все още има нужда от институции за предоставяне на научни изследвания, тестване на ново оборудване и компетентни научни съвети на вземащите решения.
Друг крайъгълен камък за успешна политика за научни излседвания е възможността да се изложат тези научни структури на влиянието на пазарната икономика и конкуренцията, да се включат пазарни принципи в управлението на проектите за научни изследания и да се въведат принципите на публично-частното партньорство (ПЧП).
Определена научно-изследователска политика трябва да бъде подкрепена от рамките на научно-изследоватеските норми и стандарти. Те трябва да определят ясен процес на проучване и разработка, тестване, възлагане на обществени поръчки и придобиването на военна техника и въоръжение, и как да се определят изискванията така, че да следват оперативните нужди и интерсите на националната сигурност.
Научно-изследоватеската политика трябва да бъде подкрепена от ясно дефинирани технологични кули за професионално усъвършенстване на националната отбранителна промишлена база, която трябва да следва специализация на страната като пълноправен член на НАТО и възможностите на националната отбранителна индустриална база. Разбира се, че не може те да бъдат 100, както е за Обединеното кралство, но може да има няколко до 10 за България, например.
С оглед ограничените възможности на малките страни на въздействие трябва да бъде извикано международното сътрудничество в областта на научноизследователската дейност и да се въведат компенсационни програми, които ще стимулират за трансфер на технологично ноу-хау за индустриалната база на националната отбрана от обществения граждански сектор на икономиката.
Процентът на защита на бюджета за научни изследвания, като част от целия бюджет за отбрана трябва да бъде достатъчно голям. За Великобритания е 9-10% от общия бюджет за отбрана. Всяка страна определя самостоятелно този дял, но той трябва да бъде не по-малко от 4-5% от общия бюджет за отбрана.
Друг дискусионен въпрос възниква за дела на разходите за обществени поръчки за национална отбрана за промишлеността, програми по коопериране и делът на внесените оборудвания. Те трябва да се определят от националната политика за научни изследвания.
Налице е необходимост от търсене на възвращаемост на разходите за изследвания и от защита научно-изследователските разходи, поради ограничения бюджет за отбрана. Въведената от принципите на Обединеното кралство инициатива за Смарт поръчки за повече време за началото на концепцията и фази на оценка, проучване на възможностите и намаляване на рисковете чрез тестване на технологии води до допълнително придобиване (където по-малко амбициозни първоначални капацитети ще бъдат подобрени, на по-ниски стъпки на риска), следва да бъде приета от новите членове на НАТО, също.
Другата стъпка е приватизацията на части на отбранителните научни изследания, но не и намаляване и унищожаване на тези части.
Заключителни бележки
Основният извод е, че има много, което новите членове на НАТО може да се поучим от опита на Великобритания в областта на отбранителните научни излседвания и разработки. Трансформацията на отбранителните научни изследвания е процес, който е актуален за всички членове на НАТО и е добре да се обменят опит и да се приемат идеи и добри практики, които са вече доказани. Великобритания е страна с голям опит в областта на трансформацията на отбранителните научни изследвания и разработки, и новите членове на НАТО трябва да се учат от него.
Референции
1. Проф. Кийт Хартли, "Великобритания и отбранителната R & D политика", Център за отбрана "Икономика", Университета в Йорк, 2001.2. Peter Gareh, Великобританският опит в прегледите на отбраната, Международен семинар на разходите за отбрана и икономическо развитие, Proceedings, Стр. 56-61, София, 2006.
3. Проф. Кийт Хартли, "Проучване на икономическите и промишлени последици за Великобритания от икономическото решение на САЩ и Великобританското правителствата за FCBA изискването", Център за отбрана "Икономика", Университета в Йорк, юни 2000.
* Пълният текст на публикацията може да бъде намерен в сборника на международна конференция "Политика и модели за R & D за управление в подкрепа на отбранителната промишлена трансформация", Университет за национално и световно стопанство, 28-29 юни 2007 г., София, България.