ДЕКЛАРАЦИЯ
на Съюза на офицерите от резерва „Атлантик”

ДЕКЛАРАЦИЯ НА СОР "АТЛАНТИК" ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СКАНДАЛА, РАЗРАЗИЛ СЕ МЕЖДУ ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Г-Н ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ И МИНИСТЪРА НА ОТБРАНАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ О.Р.ГЕН.ЛЕЙТ. АНЮ АНГЕЛОВ

Скандалът, разразил се между президента на Република България Георги Първанов и министъра на отбраната Аню Ангелов не допринася за сигурността на държавата и подронва достойнството на българския генералитет. Този скандал отново ни връща години назад и показва на съюзниците ни от НАТО, че още буксуваме в „калта на прехода”.

Този спор е поредният опит на държавния глва и върховен главнокомандващ едностранно и еднолично да предрешава процесите във Въоръжените сили, да обезличава и да подменя министъра на отбраната, който носи пряката отговорност за състоянието на армията и на подчинените му служби.

Г-н президентът препраща министъра на отбраната към Конституцията. Но самият той явно я тълкува от свои властови позиции. Там ясно и точно е записано: президентът назначава висшия команден състав на Българската армия по предложение на Министерския съвет. Без такова предложение той е безсилен. Няма правомощия да предлага, да посочва кой да бъде удостоен. Конституцията не го е оправомощила да инициира кадрови промени.

Президентът има правото на избор: да подпише или не указ за предложеното длъжностно лице. Никъде в Конституцията не е предвидена процедурата „предварително съгласуване”. Тя би могла да се приложи само като акт на добра воля от стана на министъра и на премиера.

Освен това във всеки указ за назначаване или освобождаване на български генерал стоят един подпис на президента и по два подписа на премиера: един под предложението и друг - за окончателното приемане /преподписване/ на указа след президента.

За всеки офицер, запознат в детайли с кадровата политика в служба „Военна информация”, е ясно, че през целия период на прехода там кадруваше една политическа сила. Затова всеки опит за външна намеса от административен или друг фактор среща истеричен отпор. В това затворено феодално владение, скрито зад високите стени на класифицираната информация, са пуснали дълбоки корени фамилните и приятелските връзки. Чести са случаите, когато подборът на кадри се извършва въз основа на отдавна отпадналия чл. 1 от старата конституция. Тази кадрова политика е заложила „приемственост” поне за 20 години напред. Затова президентът настоява един от досегашните заместник-директори да оглави службата.

Опитът предаването на щафетата да се скрие зад паравана на приемственост и професионализъм е твърде прозрачен. В над стогодишната си история службата има достатъчно примери, когато са я ръководили „външни” лица, които са направили повече за развитието й, отколкото набедени „професионалисти”. Не отричаме опита и ерудицията на мнозинството офицери и експерти в тази служба, но не бива да премълчаваме факта, че част от тях също негодуват срещу порочната кадрова политика в нея.

Практиката у нас и в страните-съюзници предлага убедителни примери, че когато е назряла необходимост дадена структура да бъде реформирана, обикновено се назначава т. нар. външен човек. Изискванията към него са да бъде високо интелегентен и отговорен, да притежава реформаторски заряд, да се е доказал на предишните си длъжности. Да има критичния и непредубеден поглед на представител на експертната общност и на гражданското общество. И да не се e срастнал с недостатъците на средата, която е призван да промени. Такава е кандидатурата, посочена от министъра на отбраната.

От активната намеса на президента в сферата на националната сигурност през последните месеци оставаме с убеждението, че той мисли все повече за периода след изтичане на неговия втори мандат и все по-малко се тревожи за реалните трудности, които стоят пред личния и командния състав на Българската армия.

Ръководството и управлението на сектора за сигурност продължава да се осъществява по модела на „прехода” на страната ни към демокрация и пазарна икономика и е вече анахронизъм с пълноправното членство на България в НАТО и ЕС. Усилията на институциите следва да бъдат насочени към промяна на модела за управление на целия сектор за сигурност, а не в провокирането на отклоняващи вниманието на обществото скандали за отделни кадрови решения.

В провокирането на подобни скандали ясно личи липсата на политически консенсус за бъдещото развитие на сектора за сигурност, което се заменя с политически оценки за една или друга личност, работеща в този сектор.

Призоваваме Конституцията и законите да бъдат спазвани от всички лица, оправомощени с политическа и административна власт.

Призоваваме политиците, ако искат да бъдат държавници, да не се поддават на временните изкушения на високите си постове, да проявяват взаимно уважение, да зачитат достойнството и заслугите на висшите български офицери. С което ще засвидетелстват уважението и доверието си към Българската армия.

София, 20 август 2010 г.
СЪЮЗ НА ОФИЦЕРИТЕ ОТ РЕЗЕРВА „АТЛАНТИК”